Тъмната нощ (Владимир Агатов)/bg

Перейти к: навигация, поиск



Тъмната нощ


В тъмната нощ над степта край куршумите, виж,
само вятър бучи и звездите блещукат лениво.
В тъмната нощ ти, любима, разбирам, не спиш,
до креватчето детско сълзите си скришом изтриваш.

Влюбен съм аз в твойте ласкави мили очи,
искам със страст да целувам тез устни засмяни;
тъмната нощ ни разделя любима, звучи
необятна тревога, сред черната степ разпиляна.

Вярвам аз в теб, скъпа моя — закрилнико мой,
тази вяра през тъмната нощ от куршум ме опази.
С радост съм твой и спокоен съм в смъртния бой,
знам, с любов ще ме срещнеш, съдбовната шир щом прегазя.

Пъдя смъртта, недокоснат от залпа й нов,
ето, отново кръжи, но не ще ме улучи…
Чакаш ме ти до креватчето детско с любов,
затова знам, че с мен няма в боя беда да се случи.


<1942>


http://www.stihi.ru/2014/08/06/70